Прочетен: 2813 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 08.08.2011 13:54
Спомени от село Константин
В последните дни световните борси полудяха, цените на акциите паднаха, хора загубиха милиони а някой и милиарди. Хората изпадат в паника, хиляди политици се събират за да обсъждат бъдещето на света, а България говорят за затягане на коланите.
Замислих се обаче какво толкова ни плаши кризата, особено нас тук в България!
Дори и да го закъсам много, винаги мога да се върна да живея на село. Всъщност като се замисля там съм прекарал някой от най-хубавите си дни. Помня лятото на 1987 излежавах се на тревата пред къщата, четях “Морозилка” и “За рулем” пиех “Етър” и баба ми ме викаше като направи филии от прясно изпечен бял хляб, намазан с масалце, което сам си бях “избутал”. А ако не знаете какво е “буталка” и от къде идва “бутам масло” това е онзи особен ритуал, при който с помощта на дървена “буталка” в един специален съд, биете по прясното мляко докато от него остане само маслото и вода.
След това обикновено следваше следобедна дрямка а след нея малко къщна работа.
Поляната от моето детство
Добре, ще кажи някой, то лесно да ти носят, ама какво ще ядеш? Докато бях на село, освен да чета,спя и ям филии с бял хляб, помагах и в селската работа. Обръщах градината, садях разсад за домати, плевих ягодите, ходех да кърша клоноки за козичките и овцете в къщи. А и да не забравя прасето, със звучното име Гошко, което по коледните празници се превръщаше в някой вкусни неща като бут по еленски, рибица и вкусни вкусни свински пържоли.
Какво още ли, ами домашната сливова ракия, в малки керамични чашки, салата от пресни домати, измита с ледено студената вода от близкият кладенец, сервирани в голяма купа, на поляната пред къщата.
Истината е, че да харесвам работата си, живота в града, Интернет и Facebook, но някак си, не мога да си представя защо хората толкова много се стресират! Не мога да разбера и защо не правят промени в живота си! Когато ти е толкова трудно да живееш в града, в постоянен стрес, с заплата която не те устройва, или пък постоянно трепериш за това кога ще дойде кризата, ами тогава направи нещо! Премести се на по спокойно място, със сигурност със сегашният ми навик за спортуване и хранене, махайки стреса от ежедневието ще живея по дълго:)
А и храна винаги ще има, мога да сея, да копая, да съдя, е малко имам проблеми с това да коля животни, но какво от това, за шише ракия и дял от местото винаги ще се намерят касапи.
Ето за това кризата не ме плаши. Ако съм здрав и читав, без покрив и гладен няма да остана!
Сигурен съм, че много от вас също имат право на избор, но някак си не го осъзнават!
А и “Животът е прекалено кратък, за да го вземаме на сериозно” и за това оставете кризата на страни и се радвайте на моментите които имате!
17.02.2012 16:48
2. Блогат на Владимир "Каладан"
3. Сайт за пазаруване от САЩ
4. Вестник "Борба" - Велико Търново
5. Вестник "Янтра днес" - Велико Търново
6. "Официялният" сайт на Велико Търново
7. Местни избори 2011 - избори за кмет и общински съвет
8. Детски дрехи от Англия
9. Аристон
10. Киндъл (Kindle 3) до България
11. Доставки от Англия