В петък 00.00 стартирах на Обиколката на Витоша.
Както писах и в предният ми пост, целта ми беше да достигна финала за около 15 часа. За съжаление не успях да постигна това време, но въпреки всичко финиширах за малко под 17 часа. Честно казано, като за първо участие го оценявам като повече от добре. Освен това, психологическият момент да не знаеш колко точно ти остава, даде също голямо отражение. Следващата година, предполагам, че ще се класирам по добре.

А ето и как премина самото състезание


   Точно в 00.00 старта беше даден. От резиденция Бояна се отправихме към пътя за Златните мостове и Тихият кът. Времето беше ужасно горещо и оценявам като грешка, че стартирах с дълги панталони.
След като навлязохме в гората нещата станаха една идея по добре, въпреки, че жегата продължи да ни мъчи. В гората беше приятно, тъй като се обособихме една групичка от хора, и в шеги и подхвърляния на лафове времето се движеше сравнително бързо. 
След първият контролен пост, малко преди Тихият кът, реших да наваксам с времето и хванах надолнището с тичане. Успях да бягам около 10 минути, преди да навлезем в истинската гора и да реша, че бягането на челник не е най-добрата идея.
Тук настигнах нова група от хора, към която се присъединих и реших да поддържам тяхното темпо. 

В общи линии до язовир Студена, се движехме със средно темпо от 6 километра в час, което говореше, че ако продължа така, ще вляза във времето което си бях набелязал. 
Интересно беше, че за всички повратен момент беше селото Чуйпетльово, което се намираше малко след Босняк. 

На пункт Бариерата, хапнах малко сладко, пих една Кола, презаредих с вода и се отправихме бясно на пред. Бях забравил да спомена, че покрай язовир Студена, снимаха някакъв филм, което малко ни разсея от натоварването.
До тук никакъв проблем, от Бариерата до Боснек имаше леко изкачване, което малко ни забавни, но пък беше асфалтово и в общи линии успяхме да по-разтоварим малко.

След Босняк, хванахме пътя за Чуйпетльово, което винаги се е превръщало в повратна точка от надпреварата. 

Ето на тази снимка може да ме видите как задминавам една групичка скороходци, точно на байра преди Босняк. Моята жълта тениска се вижда някъде в далечината:)  




След едно изкачване достигнахме до Чуйпетльово. Тук за пръв път поседнах малко да почина, да пия кола и да хапна сандвич. След 5 минути почивка, смених тениската и се изстрелях отново. Честно казано, дистанцията Чуйпетльово - Ялово ми се стори най-приятна от целият преход. Имаше готини горички, няколко поточена, един равен етап и едно готино спускане в посока Ялово. 
Хубавото обаче свърши веднага след пункта в Ялово. Там успях да презаредя с банани, вода и енергийна напитка, и стартирах към най-трудният етап.  


Ялово - Ярема - Железари - Ад под небето


Това беше най-трудният етап. Точно преди Ялово прецапах някаква местна река и маратонките ми станаха доста мокри, което в последствие ми разказа играта. От началото на Ялово до контролният пункт успях да бягам с едно добро темпо. Разчитах, че по този начин маратонките ми ще изсъхнат. Голяма грешка. След Ялово следва доста дълъг участък от равен открит терен, и когато си там към 9.00 часа, и слънцето яко напича, някак си става много трудно да се придвижиш. На няколко пъти имах чувството, че това ще е последният етап в живота ми. За щастие точно когато силите ми бяха на изчерпване стигнахме до асфалтовият път за Железари и нещата доста се промениха.  Ужаса беше от равният терен и голямата жега, без нито една сянка. Също така в този етап беше и един от по-големите байри, което допълнително направи обстановката по тежка.  

В Железари,  минахме контролният пункт и хванахме последната и най-трудна психически част. Тук най-големият проблем дойде от мокрите ми стъпала, при едно лошо слизане по пътеката над Симеоново ми се сцепи кожата на стапалата, което доведе до адско забавеня. 

От там на татък, вече всичко беше на доизживяване, макар и с ниско темпо и доста куцукайки минахме пътеката от Симеоново, Драгалевци и Бояна. И с много много адски болки и усилия в 16.56 финиширах пред резиденцията.  





Какви грешки допуснах:

1. Стартирах прекалено облечен за климатичните условия.
2. Не почивах достатъчно на пунктовете
3. Не си смених чорапите след нагазването в реката и това ми разказа играта в следващият етап.
4. Не взех шапка :)
5. Взех прекалено тежък багаж, които почти не ползвах, и от които в последствие получих мускулна треска на гърбът:)

Но като цяло, финиширах! Победих себе си, а и май още към 120 участника ;) Така, че съм доволен!

И живот и здраве, до година с по добра подготовка пак на старта! 


Снимки: Ivan Tcankov

Поздравления!Малко хора го могат.